оковава

Речник на българския език

1. оковава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оковава е производна форма на оковавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оковава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оковава е производна форма на оковавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оковава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оковава е производна форма на оковавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).