оклюмвала

Речник на българския език

1. оклюмвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклюмвала е производна форма на оклюмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оклюмвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклюмвала е производна форма на оклюмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оклюмвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оклюмвала е производна форма на оклюмвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оклюмвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оклюмвала е производна форма на оклюмвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).