оклюмаха

Речник на българския език

1. оклюмаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оклюмаха е производна форма на оклюмам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклюмаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оклюмаха е производна форма на оклюмам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).