оклюмах

Речник на българския език

1. оклюмах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оклюмах е производна форма на оклюмам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оклюмах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оклюмах е производна форма на оклюмам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).