оклюмало

Речник на българския език

1. оклюмало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклюмало е производна форма на оклюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклюмало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклюмало е производна форма на оклюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оклюмало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оклюмало е производна форма на оклюмам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оклюмало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оклюмало е производна форма на оклюмам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).