оклюмали

Речник на българския език

1. оклюмали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оклюмали е производна форма на оклюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклюмали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оклюмали е производна форма на оклюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оклюмали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оклюмали е производна форма на оклюмам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оклюмали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оклюмали е производна форма на оклюмам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).