оклюмала

Речник на българския език

1. оклюмала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклюмала е производна форма на оклюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оклюмала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклюмала е производна форма на оклюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оклюмала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оклюмала е производна форма на оклюмам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оклюмала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оклюмала е производна форма на оклюмам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).