окльощавяло е

Речник на българския език

1. окльощавяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окльощавяло е е производна форма на окльощавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окльощавяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окльощавяло е е производна форма на окльощавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).