окльощавявало

Речник на българския език

1. окльощавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окльощавявало е производна форма на окльощавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окльощавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окльощавявало е производна форма на окльощавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окльощавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окльощавявало е производна форма на окльощавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окльощавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окльощавявало е производна форма на окльощавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).