окльощавявал

Речник на българския език

1. окльощавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окльощавявал е производна форма на окльощавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окльощавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окльощавявал е производна форма на окльощавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окльощавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окльощавявал е производна форма на окльощавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окльощавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окльощавявал е производна форма на окльощавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).