окльощавеели

Речник на българския език

1. окльощавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окльощавеели е производна форма на окльощавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окльощавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окльощавеели е производна форма на окльощавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).