оклеймяло е

Речник на българския език

1. оклеймяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймяло е е производна форма на оклеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).