оклеймяло

Речник на българския език

1. оклеймяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймяло е производна форма на оклеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеймяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оклеймяло е производна форма на оклеймя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).