оклеймял

Речник на българския език

1. оклеймял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеймял е производна форма на оклеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеймял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оклеймял е производна форма на оклеймя (мин. деят. несв. прич. м. р.).