оклеймявало

Речник на българския език

1. оклеймявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймявало е производна форма на оклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеймявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймявало е производна форма на оклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оклеймявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оклеймявало е производна форма на оклеймявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оклеймявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оклеймявало е производна форма на оклеймявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).