оклеймявал

Речник на българския език

1. оклеймявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеймявал е производна форма на оклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеймявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеймявал е производна форма на оклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оклеймявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оклеймявал е производна форма на оклеймявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оклеймявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оклеймявал е производна форма на оклеймявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).