оклеймило е

Речник на българския език

1. оклеймило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймило е е производна форма на оклеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеймило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймило е е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).