оклеймило

Речник на българския език

1. оклеймило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеймило е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеймило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оклеймило е производна форма на оклеймя (мин. деят. св. прич. ср. р.).