оклеймили

Речник на българския език

1. оклеймили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оклеймили е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклеймили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оклеймили е производна форма на оклеймя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).