оклеймила е

Речник на българския език

1. оклеймила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклеймила е е производна форма на оклеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оклеймила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклеймила е е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).