оклеймила

Речник на българския език

1. оклеймила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оклеймила е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оклеймила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оклеймила е производна форма на оклеймя (мин. деят. св. прич. ж. р.).