оклеймил

Речник на българския език

1. оклеймил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеймил е производна форма на оклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеймил — мин. деят. св. прич. м. р.

оклеймил е производна форма на оклеймя (мин. деят. св. прич. м. р.).