оклейми

Речник на българския език

1. оклейми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оклейми е производна форма на оклеймя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оклейми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оклейми е производна форма на оклеймя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оклейми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оклейми е производна форма на оклеймя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оклейми — повелително наклонение, ед. ч.

оклейми е производна форма на оклеймя (повелително наклонение, ед. ч.).