оклеймеше

Речник на българския език

1. оклеймеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

оклеймеше е производна форма на оклеймя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оклеймеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

оклеймеше е производна форма на оклеймя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).