оклеймели

Речник на българския език

1. оклеймели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оклеймели е производна форма на оклеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклеймели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оклеймели е производна форма на оклеймя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).