оклеветяло

Речник на българския език

1. оклеветяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеветяло е производна форма на оклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеветяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оклеветяло е производна форма на оклеветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).