оклеветял

Речник на българския език

1. оклеветял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветял е производна форма на оклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеветял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оклеветял е производна форма на оклеветя (мин. деят. несв. прич. м. р.).