оклеветявал

Речник на българския език

1. оклеветявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветявал е производна форма на оклеветявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеветявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветявал е производна форма на оклеветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оклеветявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оклеветявал е производна форма на оклеветявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оклеветявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оклеветявал е производна форма на оклеветявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).