оклеветил си

Речник на българския език

1. оклеветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оклеветил си е производна форма на оклеветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оклеветил си е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).