оклеветил е

Речник на българския език

1. оклеветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветил е е производна форма на оклеветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветил е е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).