оклеветило е

Речник на българския език

1. оклеветило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеветило е е производна форма на оклеветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеветило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеветило е е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).