оклеветило

Речник на българския език

1. оклеветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оклеветило е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оклеветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оклеветило е производна форма на оклеветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).