оклеветили

Речник на българския език

1. оклеветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оклеветили е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклеветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оклеветили е производна форма на оклеветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).