оклеветил

Речник на българския език

1. оклеветил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оклеветил е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оклеветил — мин. деят. св. прич. м. р.

оклеветил е производна форма на оклеветя (мин. деят. св. прич. м. р.).