оклевети

Речник на българския език

1. оклевети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оклевети е производна форма на оклеветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оклевети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оклевети е производна форма на оклеветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оклевети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оклевети е производна форма на оклеветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оклевети — повелително наклонение, ед. ч.

оклевети е производна форма на оклеветя (повелително наклонение, ед. ч.).