оклеветели

Речник на българския език

1. оклеветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оклеветели е производна форма на оклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оклеветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оклеветели е производна форма на оклеветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).