окичило е

Речник на българския език

1. окичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окичило е е производна форма на окича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окичило е е производна форма на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).