окичила

Речник на българския език

1. окичила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окичила е производна форма на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окичила — мин. деят. св. прич. ж. р.

окичила е производна форма на окича (мин. деят. св. прич. ж. р.).