окичил

Речник на българския език

1. окичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичил е производна форма на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окичил — мин. деят. св. прич. м. р.

окичил е производна форма на окича (мин. деят. св. прич. м. р.).