окичел

Речник на българския език

1. окичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичел е производна форма на окича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окичел е производна форма на окича (мин. деят. несв. прич. м. р.).