окичвал

Речник на българския език

1. окичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичвал е производна форма на окичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичвал е производна форма на окичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окичвал е производна форма на окичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окичвал е производна форма на окичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).