окислил

Речник на българския език

1. окислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окислил е производна форма на окисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окислил — мин. деят. св. прич. м. р.

окислил е производна форма на окисля (мин. деят. св. прич. м. р.).