окирливяло

Речник на българския език

1. окирливяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окирливяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окирливяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окирливяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. окирливяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. окирливяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окирливяло е производна форма на окирливя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).