окепазил

Речник на българския език

1. окепазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окепазил е производна форма на окепазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окепазил — мин. деят. св. прич. м. р.

окепазил е производна форма на окепазя (мин. деят. св. прич. м. р.).