окелавяло е

Речник на българския език

1. окелавяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавяло е е производна форма на окелавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окелавяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавяло е е производна форма на окелавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окелавяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавяло е е производна форма на окелавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).