окелавяло

Речник на българския език

1. окелавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавяло е производна форма на окелавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окелавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окелавяло е производна форма на окелавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. окелавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавяло е производна форма на окелавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. окелавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окелавяло е производна форма на окелавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).