окелавяла

Речник на българския език

1. окелавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окелавяла е производна форма на окелавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окелавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окелавяла е производна форма на окелавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. окелавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окелавяла е производна форма на окелавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. окелавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

окелавяла е производна форма на окелавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).