окелавял

Речник на българския език

1. окелавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавял е производна форма на окелавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окелавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

окелавял е производна форма на окелавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. окелавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавял е производна форма на окелавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. окелавял — мин. деят. св. прич. м. р.

окелавял е производна форма на окелавея (мин. деят. св. прич. м. р.).