окелавявало

Речник на българския език

1. окелавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавявало е производна форма на окелавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окелавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавявало е производна форма на окелавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окелавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окелавявало е производна форма на окелавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окелавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окелавявало е производна форма на окелавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).