окелавявал

Речник на българския език

1. окелавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавявал е производна форма на окелавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окелавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавявал е производна форма на окелавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окелавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окелавявал е производна форма на окелавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окелавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окелавявал е производна форма на окелавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).